Translate

вторник, 13 февруари 2018 г.

100 цветя/сърца за Никол

   Здравейте!

  Цяла неделя правих цветя. Малки , подходящи за картички и различни крафт проекти. И тази, и следващата седмица ми предстои същото. Защото се включих съвсем спонтанно и без много да му мисля, по мой си начин, в една благотворителна инициатива. Заедно за Никол  Предложих да изработя цветя, а парите от продажбата им ще отидат  за лечението на Никол.  
Трябва да призная, че наистина не съм очаквала толкова много хора да откликнат веднага на моето предложение. И наистина не бях подготвена за количеството поръчки, които ме затрупаха. Но не се оплаквам , напротив. Искам да споделя с вас, колко се  радвам, че има толкова много хора с щедри и добри сърца. Аз направих и изпратих само една част от цветята, а повече от половината пари за тях вече са преведени по сметката на Никол. Има хора, които внесоха пари, без да искат да вземат нищо в замяна, и такива, които дадоха два-три пъти повече, от колкото струват цветята, които им направих. Благодаря от сърце на всички, които участват. Благодарна съм, че има толкова много добри хора, и че познавам част от тях. Благодаря за доверието, което ми гласувате. Нямам възможност да приема повече поръчки, но всеки който желае, може да се информира и да участва по свой начин Надежда за Никол- Благотворителен Базар Благодаря ви!



Предизвикателства:
February Challenge ..... Celebrations
Anything Goes - Challenge #320-#321

вторник, 6 февруари 2018 г.

Приказки за коприната: Китайски легенди

Приказки за коприната:  Две китайски легенди



 Здравейте всички, обичащи  приказките!

 В търсене на история и причини за възникването на копринените цветя, нямаше как да не попадна на легенди за появата на коприната. Китай е общопризнатата родина на коприната. Там тя е много уважавана и популярна. Смята се, че откриването и' датира от 3000 години, а китайският начин за производство на коприна, се предавал от поколение на поколение. Никой друг не знаел тайната. Единствено Китай произвеждал и изнасял коприна, за това нейната цена се равнявала на злато.  По-късно технологията достигнала Корея и Индия, а Персия започнала да контролира износа на коприна. След това, се намесили византийците. Император Юстиниан изпратил двама монаси в Китай, с тайна и много рискована мисия. След време, те се върнали с дългоочакваното съкровище- яйцата на копринената пеперуда. Така копринената буба била пренесена в Европа.
 Най-разпространени са две китайски легенди за откриването на коприната. Ще ви ги разкажа накратко, като малко ще ги поукрася.

 Живяла едно време в древен Китай, красива императрица, на име Кси Линг Ша. Тя била съпруга на Жълтия Император. 
 Не зная, дали ви е известно, но китайският император е имал многобройни съпруги и наложници, които живеели в Забранения град-сърцето на двореца. Достъпът до него  бил строго ограничен. Естествено, всяка съпруга искала да бъде любимка на императора и се стремяла с всички сили и средства към тази цел. Така и Кси Линг Ша, в търсене на начин да привлече вниманието му към себе си, открила дребни създания, които създавали искрящи, нежни и много здрави нишки. В чест  на императора от тези нишки сътворила блестяща, приказна материя. Кси Линг Ша станала любима съпруга на императора и... така се родила коприната. 

 Другата легенда разказва за девойка, на име Луо Цзу. Заедно с приятелите си, тя отишла в гората за ягоди. Докато събирали ароматните плодове, започнало да се смрачава. Луо Цзу вдигнала поглед, за да види залязващите слънчеви лъчи. Тогава съзряла по клоните на една черница бели и дебели гъсеници. Те бавно пълзели и ядели от листата на дървото. Всеки следващ ден, когато ходели в гората, девойката отделяла време и наблюдавала с любопитство тези животинки. След известно време забелязала, че те започнали да плюят тънка, полупрозрачна, бяла нишка. А на другия ден, за нейна голяма изненада, цялото дърво било окичено с безброй бели топчета. Тя внимателни ги събрала и ги отнесла в къщи. Там се опитала да намери нишката на коприненото топче и успяла търпеливо да я изтегли и навие на кълбо. След това сръчно изтъкала нежен, фин и блестящ плат, който подарила на  първия император в китайската история- Хуан Ди, и се оженила за него. Хората нарекли тези гъсеници Сан-буба, а платът от конците им Чжан-коприна. С помощта на императора Луо Цзу занесла копринените буби в двореца, започнала да ги отглежда и открила технологията на бубарството. Така прославила Китайската империя  надлъж и нашир по света.

петък, 2 февруари 2018 г.

За Ралица

  Здравейте!
 И днес имам да ви показвам. Картичката за следващия рожденик-дъщеря ми. Която стана на цели 15 години. И аз, като всички останали, ще кажа, ще напиша. "Колко бързо минава времето. И как бързо растат децата." Наистина е така.  Тъкмо свикнеш да са навсякъде с теб, и да съобразяваш всичко, което правиш с тях. И хоп,  вече са пораснали и никак не те искат около себе си. Стават все по-самостоятелни, все по-способни, със собствено мнение и гледна точка. И трябва да им дадем тяхната свобода. Да летят по широкия свят, да падат и да стават. Да се справят сами с проблемите си, да водят своите битки, да печелят или губят. Да бъдат големи. 
 Картичката, която направих , е отново с цветя, естествено. Но едни много семпли и лесни за изработка цветя.  За да видите, че не е задължително, да сте кой знае какви майстори, нито пък са необходими някакви специални инструменти . Само сгъвате многократно, изрязвате с ножица,  на око - с приблизителна форма на кръгче. Пришивате в центъра с конец , да не се разглоби многослойното цвете, добавяте тук-там малко лепило. Оцветявате с маркер, какъвто имате, по края или в средата. И леко събирате част от кръгчетата към центъра, за да се получат обемни цветя. Прозрачните цветчета са от кухненска хартия за печене. Плътните, по-бели цветчета са изрязани от кухненска хартия за ръце. Зеленият треволяк около цветята е от фоумиран.
 Наредбата на цветята във ваза, съм взаимствала от едни китки на Тим Холц, стърчащи от бурканче. Има цяла серия от треви и цветя, под формата на печати плюс щанци за рязане. И аз много ги харесвам, но нямам нито едно от тях. Сигурно ще се сетите, за какво ви говоря. 
 Пожелавам ви хубав ден и още по-хубави събота и неделя!


Предизвикателства:


ММП 29: Тим Холц
February Challenge ..... Celebrations
Картичкофурийско предизвикателство 359 "Рози"
CMC#101 Red and Hearts / Червено и сърца
CCH#267 Love
#231-Flower Power-A Day For Daisies
Challenge 36
Cookie Challenge #86

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Приказки за коприната

Първа приказка за коприната, примесена с  откъслечни детски спомени


  Здравейте отново, днес!

  Ще се опитам в няколко публикации да събера основната и по-важна част от това, което зная за коприната.
  Едно от най-ценните и‘ качества, освен красотата, е нейната здравина и трайност. Пашкулът се състои от една единствена нишка, която достига до 800-900 м. дължина , 10 микрометра дебелина и може да издържи тегло до 45 кг. Толкова е здрава, че през войните ( говоря за първата и втората световна война, преди да измислят новите технологични, изкуствени платове) парашутите са се правели от коприна.
  В гардероба на майка ми, в Сливен, все още може да се намери една нейна копринена риза, преправена и ушита от парашут (от втората световна война) . Баба ми, нейната майка, е била шивачка, бродирачка и учителка по бродерия, и, най-вероятно модистката на селото (града Стралджа). Не зная от къде и как е попаднал този парашут у нея, но по време на войните се е използвал безотпадно всички предмети и материали. Майка ми, като второ дете в семейството, често е носела преправени дрехи, но трябва да ви кажа, че всичко нейно, което съм виждала, е толкова детайлно скроено, ушито и изпипано, че по нищо не отстъпва на най-модерните съвременни бутици. Бих казала дори, че ги превъзхожда. Та, въпросната риза, която е на има-няма 60-70 години , е може би леко модно винтидж пожълтяла от стоене, но платът е все така здрав и красив. С лек блясък на нишката , много интересен релеф на плетката и абсолютно неповторим. Някой ден, ако не забравя, ще ви направя снимка и ще ви я покажа.
  Да се завърна към основната история.
  Родината на копринената пеперуда е древният Китай. Поради ценната копринена нишка, която тя дава, с нейното отглеждане са се занимавали само най-знатните съсловия в границите на Великата Китайска Империя. Гъсеницата на копринената пеперуда е светлосива към бяла и образува бели до светложълти пашкули, изтъкани от непрекъснато копринено влакно. Изнасянето на буби или бубено семе извън империята се е наказвало със смърт.
  Естествено, такава ценна стока няма как да остане завинаги в тайна. Няма да ви разказвам кой и как изнася и пренася копринената буба към Европа. Всеки, който се интересува по-подробно от нейната история, може да намери тази информация в интернет.
  След като е вече пренесен в Европа, в края на XVIII век, бубарството се развива в Одринско, някои части от Южна България , а след това и в някои области на Северна България. В Източните Родопи, особено в района на Ивайловград, където след Балканските войни се преселват големи групи българи, идващи от Мала Азия, бубарството става важен поминък. В годините от Освобождението до 1989 г. около 50 000 български семейства, заедно с децата си, са се занимавали с бубарство.
  За разцвет на този занаят в България, се счита периодът между 30-те и 70-те години на XIX в. Япония е най-голямата производителка на пашкули на човек от населението, а България до 70-те години на ХХ век се нарежда на трето място в света по производство на пашкули на човек от населението. След Япония и Корея. И така, до демокрацията. След 1989 година този занаят, както и много други постепенно умира.
  Навремето, баща ми и майка ми бяха учители. Съответно по математика и български. За семейството на майка ми вече съм разказвала, тя е от Стралджа , но е по-скоро градско дете. Баба ми, както стана дума, е била шивачка, шиела е в къщи, и даже са имали слугинче, което да помага в домакинството.
  Баща ми е от селско семейство. Неговите родители са били обикновени селяни, работещи на полето, в ТКЗС-то. Баща ми е отрасъл по нивите, пасял е биволите или е помагал във всякакви други земеделски семейни дела. Като истински селянин, в най-чистия и добър смисъл на думата, той обичаше земята и бих казала, не можеше да живее без нея. Точно за това, когато бяхме малки, всяка събота и неделя, както впрочем и повечето ми приятели, бяхме или на село, или на мястото- разбирайте крайградска обработваема земя.
  От него съм научила всичко за основните земеделски храни, плодове, зеленчуци. Как се садят , кога , какво, и т.н. Ние децата, участвахме според възможностите и силите си в семейната ферма. И трябва да ви кажа, че никога не ми е било скучно.
  Освен със земеделие, баща ми се занимаваше и с други подобни дейности-беше и пчелар. И какво ли още не, все в тази посока. Разбира се, в свободното си време. Но за разлика от сега, през тези години, всички семейни, селскостопански начинания бяха добре организирани , подпомагани и подкрепяни от държавата. Всичко, което произвеждахме се изкупуваше в определени за това пунктове, и после се заплащаше. Така всъщност, семействата можеха със съвсем честен труд да се подпомагат, не без участието на децата.
  Защо ви разказвам това, точно тук - защото, освен всичко друго, една година, у дома, в Сливен, гледахме копринени буби. В блока имаме неголям таван и заради тях по стените му баща ми беше сковал стелажи. Спомням си, когато ги донесе, бубите. Побираха се в 2-3 кибритени кутийки. Бяха толкова мънички точици. После, след всеки изминал ден, ставаха все по-големи . Гъсениците се хранят почти непрекъснато, денем и нощем, с листа на черница. В околностите на Сливен , по пътя към Ямбол, е пълно с черници. И ние, естествено, всеки ден, независимо дали беше делник или празник, ходехме да берем черничеви листа. И не си помисляйте, че сме късали клоните. Само листата. И само по долните клони, които можехме да достигнем. Наистина нямам спомен за количествата. Отначало бяха малки, но ставаха все по-големи. Трябва да е било напролет, защото в един момент освен листа, помня , че беряхме и черници. Толкова черници, колкото изядох в онази късна пролет, сигурно не съм яла през целия си останал живот. Имаше и сладко, и компот от черници. И бели и черни. Много са сладки всъщност. Нямам обяснение, защо този ценен плод не се произвежда и продава , и бива оставян да опада от дърветата, и да гние по земята. И така, копринените буби ставаха все по-големи, и по-големи. Никак не са гнусни, въпреки , че са си гъсеници. Едни такива много сухи, нежни и меки , със съвсем фини , немного лепкави крачета. Постепенно завзеха и се разположиха в щайгите по всички стелажи на тавана. И после... започнаха да свиват пашкули. Навсякъде беше пълно с тях , тук-там имаше и красиви , блестящи копринени паяжини....
  И това е само началото , раждането на копринената нишка......
  Следва продължение.

Мъжки рожден ден

 Здравейте!
 Понеже краят на януари е много рожденически в нашето семейство- показвам ви поредната картичка. Този път е за рождения ден на мъжа ми. И понеже иска нова кола- ето , това е. Имах идея да добавя лотарийно билетче или фиш от тотото , но така и не успях да изляза, за да купя. А пък на детето не продадоха, защото още няма 18 години. Та така, сега ще трябва сам да си я купува, но пък  поне получи картичка с кола, ала Тим Холц. Или поне аз така я възприемам. 
 И най-накрая изпробвах новите спрейове, които съм си купила от два месеца и чакаха да им дойде времето. Мисля, че наистина навлизам в тази прословута миксмедия със или чрез тях. Не зная защо, винаги съм възприемала като задължителен елемент пръскането със някакъв вид спрей. То може и да не е така, ама... И определено оплесках всичко. хем пръсках над мивката. Имаше вишнево и синьо по чашите чак на най-горния рафт в кухнята. 
 Пожелавам ви хубав ден!
 А утре ще ви покажа и тазгодишната картичка на дъщеря ми.



Предизвикателства:
ММП 29: Тим Холц
Challenge #359 - Anything Goes
Challenge #158 ~ Anything Goes
Challenge 135
Simon Says: Anything Goes
Challenge # 298 - Something blue
Wednesday, 3 January 2018
Challenge 44
Watercooler Wednesday Challenge 155 - Anything Goes
Anything Goes - Challenge #320-#321

вторник, 30 януари 2018 г.

За рождения ден на Дари

  Здравейте!
 Ето и тазгодишната картичка, за Дари, една от приятелките на дъщеря ми. Времето минава бързо и децата вече пораснаха-  цели 15 години навършват. В тази картичка, използвах част от първите цветя от фоумиран, които правих още миналата пролет. Не знам защо, но ми се струва, че като поседят малко тези цветя стават още по-хубави. Не губят нито цвят нито вид, само съвсем леко смекчават по-ръбестите форми, които са имали. Някой от вас има ли наблюдение? Как се променят цветята от фоумиран във времето? Ще се радвам да сподели.
 Желая ви хубав , слънчев ден, навяващ ни предчувствие за пролет!


Предизвикателства:
Картичкофурийско предизвикателство 359 "Рози"
Challenge 192 Team A Dr Digi 29th January 2018
Verrassingscandy 1 jarig bestaan
Challenge 43
LTCCB #18 - January Anything Goes!

вторник, 23 януари 2018 г.

Неразцъфнала английска роза

  Здравейте!
 И тук ще ви покажа една неразцъфнала английска роза. Много специална, и трудна за направа. Работих основно с копринен фоумиран. Няма как толкова нежна сърцевина да се получи с иранския. Опитала съм, за това зная. Може да пробвате и със зефирен, но той е по-труден за намиране. Всяко листо - и зелените и венчелистчетата  нагрявах и обработвах със съответния молд . След това оцветявах , и   накрая сглобявах. И така цяла неделя. В къщи казаха, че не им обръщам внимание. Но бях така погълната. После всичко ме болеше , и вратът , гърбът и ръката, но пък ... най-накрая мисля, че се получи. Достатъчно близо до реалността и достатъчно красиво. Това е третият  ми опит с тази роза. Като всеки път пробвам нещо различно и променям по нещо. Така,  че , дори и да не стане нещо веднага, никога не се отказвайте. Всеки следващ опит ще бъде по-хубав и по-успешен. 
 Пожелавам ви прекрасен ден!
Предизвикателства:

January Challenge 2018......Anything Goes
Wyzwanie #16 - Temat dowolny